blob: 87c5942a66a3182ef02bdc0e26b4614d90623e88 (
plain)
1
2
|
<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<office:document xmlns:block-list="http://openoffice.org/2001/block-list" xmlns:text="http://openoffice.org/2000/text" xmlns:office="http://openoffice.org/2000/office" block-list:list-name="Standard"><office:body><text:p>Той чу тихи стъпки зад себе си. Това не предвещаваше нищо добро. Кой би го следвал толкова късно през нощта в този забутан квартал? При това точно в този момент, веднага след големия удар, докато се измъква с парите. Дали и друг мошеник бе стигнал до същата идея и сега го наблюдаваше, дебнейки възможност да заграби плодовете на труда му? Или стъпките означаваха, че някой от многобройните полицаи в града е по петите му и всеки момент ще изскочи и ще заключи китките му в белезници? Той се огледа нервно наоколо и изведнъж зърна алеята. Стрелна се наляво, бърз като мълния, и изчезна между двата склада, като почти се препъна в съборената насред тротоара боклукчийска кофа. Докато се прокрадваше нервно в мастиления мрак, внезапно замръзна: уличката бе задънена. Трябваше да се върне откъдето бе дошъл. Стъпките наближаваха и той видя черните очертания на фигура, завиваща иззад ъгъла. „Това ли е краят?“ – помисли си, притискайки се до стената, като се опитваше да стане невидим в тъмнината. „Нима всички планове и усилия ще отидат на вятъра?“ Студената влага на стичащата се пот пропиваше дрехите му с миризмата на страха. Изведнъж наблизо някаква врата се залюля леко на нощния бриз с едва доловимо проскърцване. Дали това бе тъй нужното му убежище? Той бавно се плъзна натам, притискайки се все по-силно към стената, в тъмнината, далеч от врага си. Щеше ли да го спаси тази врата?</text:p><text:p/></office:body></office:document>
|
